Урок по най-нова българска история
Автор: Мартин Карбовски за " Гласове " Следвайте ни в Телеграм
Ако се чудите къде е коренът на нашите национални и човешки проблеми - аз ще ви опиша. Като приказка ще ви го опиша, само че то си е урок по най-нова родна история.
Имало през 20-те години една фамилия у нас, богата и капиталистическа. Фамилия, която може хем да уважаваш, хем да се бориш със нея - зависи в кой Бог си кръстен. Ако тогава си вярвал в Хростос - ще уважаваш семейството. Но в случай че си вярвал в Ленин - фамилия Фабрикант биха ти се сторили врагове.
Но оставяме битката и уважението към семейството. Искам да обърнете внимание на имената в тази история. Фамилията се казвала Фабрикант. Какво е това име - италианско ли е, еврейско ли е, принадено ли е - историята мълчи. Но името на семейството е същинско - Фабрикант.
В тая фамилия през 30-те години се ражда наследник. Заради културни особености или поради мода - синът го кръщават Адолф. Адолф Фабрикант - горе долу връстник на Симеон Втори.
Не давайте оценки. Най-новата българска история наподобява като кървава оперета тъй като всяка политическа мода се трансформира в безалтернативност, после в принуждение и след това палачинката се прекатурва. Нещо се случва и безалтернативната политическа мода трае постоянно малко повече от десетилетие. После - или смяна, или застой.
Расте детето Адолф, Адолф Фабрикант, модите на райха отминават, идват съветските моди. Към 1965-та година на българина Адолф Фабрикант му се ражда наследник. По една или друга причина, поради политическия мейнстрийм или новата мода момчето има още веднъж неуместно за нашата традиция име.
Кръщават го Леонид.
Четивото тук, както и историята, са за хора, които имат памет. Няма да толерираме други читатели, с риск да загубим маса от тях.
Историята и името са същински. Днес Леонид Адолф Фабрикант е към 60 годишен, съумял българин с деца и внуци. Не ми беше комфортно да го попитам по какъв начин са кръстени децата и внуците му. Дори не бих желал да го тормозя със споменаването му с три имена. Извинявам му се.
Но не можах да устоя. Най-новата ни история, цялата Българска история на ХХ век и до момента - е история на непознати моди, които считаме за безконечни.
Колко продължи Хилядолетният Райх на Адолф Хитлер? Няма и 15 години.
Колко продължи битката за комунизма? Няма и 40 години.
Времетраене колкото историческо мигане, което българинът счита за безконечна вяра, има вяра в тия намигвания и лее кръв за мимолетната си илюзия - че в този момент и вечно днескашнота полуда ще продължи.
Адолф Леонид Фабрикант е чист българин. Не поради имената, а поради опита на неговите предшественици да са в крайник с времето. С времето и епохите на други народи.
Оцеляла ли е фамилия Фабрикант? Несъмнено.
Но реализира ли своя традиция, етническа уникалност, собствен напредък? Съмнявам се.
Това е късият урок по най-нова българска история. Някой ден в случай че срещнете дете, което се споделя Владимир Ангела Седесар Леонид Адолф Фабрикант - не се присмивайте, не правете като мен. Просто прекъснете тая традиция.
